30. И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.
31. После изми лицето си и излезе, и като се сдържаше, каза: Сложете хляб!
32. И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него, защото египтяните не можеха да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.
33. И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му. И хората се чудеха помежду си.
34. И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.