12. И тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мен! Но той остави дрехата си в ръката є, избяга и излезе вън.
13. А като видя, че остави дрехата си в ръката є и избяга вън,
14. тя извика домашните си и им говори, като каза: Вижте, доведе ни мъж евреин, за да се поругае с нас! Той влезе при мен, за да лежи с мен, но аз извиках с висок глас,
15. а той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мен и избяга, и излезе вън.
16. И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му у дома.
17. И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен,
18. но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън.
19. Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! – гневът му пламна.
20. И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница.
21. Но ГОСПОД беше с Йосиф и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
22. И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник.
23. Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.