17. А като се мъчеше да роди, акушерката є каза: Не се бой, защото и той ти е син.
18. А като предаваше душа – защото умря – Рахил го нарече Венони82, а баща му го нарече Вениамин.
19. Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем.
20. И Яков издигна стълб над гроба є. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес.
21. След това Израил тръгна и разпъна шатрата си отвъд Мигдал-Едер.
22. И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с Вала, наложницата на баща си. И Израил научи за това. А синовете на Яков бяха дванадесет:
23. Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон.
24. Синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин.
25. Синовете на Вала, слугинята на Рахил: Дан и Нефталим.
26. Синовете на Зелфа, слугинята на Лия: Гад и Асир. Тези са синовете на Яков, които му се родиха в Падан-Арам.
27. После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва, който е Хеврон, където Авраам и Исаак бяха живели като чужденци.
28. И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.
29. И Исаак издъхна, умря стар и сит от дни и се прибра при народа си. И синовете му Исав и Яков го погребаха.