6. А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7. А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:
8. Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.
9. Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!
10. Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.
11. Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.
12. А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13. И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:
14. двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
15. тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,