20. И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21. И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.
22. И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
23. Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24. А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.
25. И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.
26. Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.
27. А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28. А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29. А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.
30. И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.
31. Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.
32. Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.