Старият Завет

Новият Завет

Битие 31:39-48 Верен (VBG)

39. Разкъсано от звяр не ти донесох, аз понасях загубата. От мен ти изискваше откраднатото, било че се открадне денем, или нощем.

40. Ето как беше с мен: денем пекът ме изнуряваше, а нощем – мразът, и сънят бягаше от очите ми.

41. Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за стадото ти, и ти десет пъти промени заплатата ми.

42. Ако не беше с мен Бог на бащите ми, Бог на Авраам, Страхът на Исаак, ти със сигурност би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.

43. А Лаван в отговор каза на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и синовете са мои синове и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Но какво да сторя днес на тези мои дъщери или на синовете им, които са народили?

44. И сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мен и теб.

45. Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.

46. И Яков каза на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада и ядоха там край грамадата.

47. Лаван я нарече Йегар Сахадута71, а Яков я нарече Галаад,

48. И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мен и теб. Поради това тя се нарече Галаад

Прочетете пълната глава Битие 31