1. А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?
2. Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем,
3. но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.
4. А змията каза на жената: Никак няма да умрете!
5. Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога – да познавате доброто и злото.
6. И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.
7. Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.
8. И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината.
9. И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?
10. А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.
11. А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12. И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.
13. И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.
14. И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си!
15. Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.