23. И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав. И го благослови.
24. И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз.
25. Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи.
26. А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, сине мой.
27. И той се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД.
28. Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино!
29. Народи да ти слугуват, и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си и да ти се покланят синовете на майка ти! Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя!
30. Като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що се беше разделил с баща си Исаак, брат му Исав дойде от лова си.
31. И той също сготви вкусно ястие, поднесе на баща си и му каза: Нека стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32. А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той каза: Аз съм първородният ти син Исав.