18. А тя каза: Пий, господарю мой! – и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19. И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.
20. И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.
21. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.
22. И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете є, тежки десет сикъла злато, и каза:
23. Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24. А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.
25. Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.
26. Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.
27. И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми!
28. А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.
29. А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.
30. Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. – той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора.