14. Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! – и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! – то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.
15. Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.
16. Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17. А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!
18. А тя каза: Пий, господарю мой! – и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19. И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.
20. И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.
21. А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.
22. И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете є, тежки десет сикъла злато, и каза:
23. Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24. А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.