6. И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.
7. Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове – защото му родих син в старините му.
8. А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
9. А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,
10. затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина є, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!
11. Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.
12. Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа є, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство.
13. Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.
14. Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото є; даде є и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.
15. Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,
16. и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17. А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18. Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19. Тогава Бог є отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.
20. А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.
21. Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.