4. Но преди те да си легнат, градските мъже, содомските мъже, млади и стари, целият народ, от всички краища на града, наобиколиха къщата.
5. И викаха на Лот и казваха: Къде са мъжете, които дойдоха у теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем!
6. А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:
7. Моля ви се, братя мои, не правете такова зло!
8. Ето, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и им сторете, каквото искате. Само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива ми!
9. Но те казаха: Махни се оттук! Казаха още: Той дойде тук самичък и чужденец, а иска още и съдия да бъде! Ей сега ще постъпим с теб по-лошо отколкото с тях! И настъпиха силно срещу човека Лот и се приближиха да разбият вратата.
10. Но мъжете протегнаха ръце и дръпнаха Лот при себе си в къщата и затвориха вратата.
11. И поразиха със слепота мъжете, които бяха пред вратата на къщата, от малък до голям, така че се измориха да търсят вратата.
12. Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук някой друг – зет или синове, или дъщери, или които и да било други, които имаш в града – изведи ги от това място;
13. защото ние ще погубим мястото, понеже викът им стана силен пред ГОСПОДА и ГОСПОД ни изпрати да го погубим.
14. И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и каза: Станете и излезте от това място, защото ГОСПОД ще погуби града! Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15. Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот и казваха: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред беззаконието на този град!
16. Но той се бавеше, затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го оставиха вън от града, понеже ГОСПОД го пожали.
17. И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си! Да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази околност! Бягай на планината, за да не погинеш!
18. А Лот им каза: Ах, не, Господарю!
19. Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си ми оказал; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20. Гледай, този град е близо и е малък – моля те, да прибягна там! Нека побягна там – не е ли малък град? И така животът ми ще се запази.
21. Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22. Бързай, бягай там, защото Аз не мога да направя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор42.
23. Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.