17. И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си! Да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази околност! Бягай на планината, за да не погинеш!
18. А Лот им каза: Ах, не, Господарю!
19. Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си ми оказал; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20. Гледай, този град е близо и е малък – моля те, да прибягна там! Нека побягна там – не е ли малък град? И така животът ми ще се запази.
21. Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22. Бързай, бягай там, защото Аз не мога да направя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор42.
23. Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24. Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомора сяра и огън от ГОСПОДА от небето.
25. Той разори тези градове и цялата околност, всичките жители на градовете и земните растения.
26. Но жена му след него погледна назад и стана на стълб от сол.
27. И сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА,
28. и погледна към Содом и Гомора и към цялата земя на равнината, и видя, и ето, дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29. И така, когато Бог унищожи градовете на тази равнина, Бог си спомни за Авраам и изведе Лот изсред разорението, когато разори градовете, в които живееше Лот.
30. А Лот излезе от Сигор и живееше в планината и с него – двете му дъщери. Понеже се боеше да остане в Сигор, затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
31. Тогава първородната каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя.