11. А Авраам и Сара бяха стари, на преклонна възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12. И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?
13. А ГОСПОД каза на Авраам: Защо Сара се засмя и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14. Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.
15. Тогава Сара, понеже се уплаши, отрече и каза: Не съм се смяла! А Той каза: Не, ти се засмя.
16. Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17. И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,
18. тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благославят всичките народи на земята?
19. Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него.
20. И ГОСПОД каза: Понеже викът на Содом и Гомора стана силен и понеже грехът им е твърде тежък,
21. ще сляза сега и ще видя дали са вършили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.