6. И Аврам повярва в ГОСПОДА, и Той му го счете за правда.
7. После му каза: Аз съм ГОСПОД, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.
8. А той каза: Господи БОЖЕ, по какво да позная, че ще я наследя?
9. ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10. И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; но птиците не разсече.
11. И хищни птици се спуснаха върху труповете, но Аврам ги разпъди.
12. А около залеза на слънцето дълбок сън нападна Аврам, и ето, ужас, дълбок мрак го обзе.
13. Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
14. Но Аз ще съдя и народа, на когото ще робуват, и след това ще излязат с голям имот.
15. А ти ще отидеш при бащите си в мир, ще бъдеш погребан в честита старост.