3. Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде потомство; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4. Но ето, ГОСПОДНОТО слово му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи, който ще излезе от тялото ти, ще ти бъде наследник.
5. Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Така многобройно ще бъде твоето потомство!
6. И Аврам повярва в ГОСПОДА, и Той му го счете за правда.
7. После му каза: Аз съм ГОСПОД, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.
8. А той каза: Господи БОЖЕ, по какво да позная, че ще я наследя?
9. ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10. И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; но птиците не разсече.
11. И хищни птици се спуснаха върху труповете, но Аврам ги разпъди.
12. А около залеза на слънцето дълбок сън нападна Аврам, и ето, ужас, дълбок мрак го обзе.
13. Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
14. Но Аз ще съдя и народа, на когото ще робуват, и след това ще излязат с голям имот.
15. А ти ще отидеш при бащите си в мир, ще бъдеш погребан в честита старост.
16. А в четвъртото поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконието на аморейците още не е стигнало до върха си.
17. А когато слънцето залезе и настана дълбок мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части на разсечените животни.
18. И в този ден ГОСПОД направи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство дадох тази земя, от египетската река до голямата река, реката Ефрат:
19. земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,