24. А след това арамейският цар Венадад събра цялата си войска и се изкачи и обсади Самария.
25. И в Самария настана голям глад. И ето, обсаждаха я, докато една магарешка глава се продаваше за осемдесет сребърни сикъла, а четвърт кав гълъбова тор – за пет сребърни сикъла.
26. И когато израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!
27. А той каза: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли, или от лина?
28. И царят є каза: Какво ти е? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.
29. И така, сварихме моя син и го изядохме. А на следващия ден є казах: Дай твоя син да го изядем – а тя скри сина си!
30. И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, и ето, отдолу имаше вретище на тялото му.
31. И каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако главата на Елисей, сина на Сафат, остане на него днес!
32. А Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. И царят изпрати пред себе си един човек, но преди пратеникът да стигне при него, Елисей каза на старейшините: Виждате ли как този син на убиец прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при вратата. Тропотът на краката на господаря му не е ли след него?
33. И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него и каза: Ето, това зло е от ГОСПОДА. За какво още да се надявам на ГОСПОДА?