13. А Елисей каза на израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А израилевият цар му каза: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!
14. А Елисей каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя – наистина, ако не почитах присъствието на юдовия цар Йосафат, нямаше нито да те погледна, нито да те видя!
15. Но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, ГОСПОДНАТА ръка беше върху него.
16. И той каза: Така говори ГОСПОД: Направете в тази долина трап до трап,
17. защото така казва ГОСПОД: Няма да видите вятър и няма да видите дъжд, но пак тази долина ще се напълни с вода и ще пиете, вие, стадата ви и добитъка ви.
18. Но и това е малко нещо в очите на ГОСПОДА – Той ще предаде и Моав в ръката ви.
19. И ще превземете всеки укрепен град и всеки избран град, ще повалите всички добри дървета, ще запушите всички водни извори и ще опустошите с камъни всяко добро парче земя.
20. И на сутринта, по времето, когато се принася приносът, ето, от едомския път дойде вода и земята се напълни с вода.
21. А като чуха всичките моавци, че царете се изкачили да се бият с тях, се събраха – от всеки, който можеше да опасва меч, и нагоре – и застанаха на границата.
22. И като станаха рано сутринта и слънцето изгря над водата, моавците видяха водата отсреща червена като кръв и казаха:
23. Това е кръв! Сигурно царете са се били помежду си и са се избили едни други. И сега, на плячката, Моаве!
24. Но когато дойдоха в израилевия стан, Израил стана и разби моавците, така че те побягнаха пред тях. И те навлязоха в земята им и избиваха моавците.