21. И вавилонският цар ги удари и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше отведен в плен от земята си.
22. А колкото за народа, който остана в юдовата земя, който вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над него той постави за управител Годолия, сина на Ахикам, син на Сафан.
23. А когато всичките военачалници, те и мъжете им, чуха, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа; а именно: Исмаил, синът на Натания, и Йоанан, синът на Кария, и Сарая, синът на нетофатеца Танумет, и Яазания, синът на един маахатец, те и мъжете им.
24. И Годолия се закле на тях и на мъжете им и им каза: Не се страхувайте да бъдете слуги на халдейците! Заселете се в земята и работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.
25. Но в седмия месец Исмаил, синът на Натания, син на Елисам, от царския род, дойде заедно с десет мъже и убиха Годолия, и той умря, както и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа.
26. Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците станаха и отидоха в Египет, защото се уплашиха от халдейците.
27. А в тридесет и седмата година от пленяването на юдовия цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евил-Меродах издигна главата на юдовия цар Йоахин в годината на възцаряването си и го изведе от тъмницата.
28. И му говори любезно и постави неговия престол над престола на царете, които бяха с него във Вавилон.
29. И той смени затворническите си дрехи и се хранеше винаги пред него през всичките дни на живота си.
30. А колкото за храната му, от царя му се даваше постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.