3. О, ГОСПОДИ, моля Те, спомни си как ходих пред Теб с истина и с неразделено сърце и върших това, което е добро пред Теб! И Езекия плака горчиво.
4. И преди Исая да беше излязъл до средната част на града, ГОСПОДНОТО слово беше към него и каза:
5. Върни се и кажи на княза на Моя народ, Езекия: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Чух молитвата ти, видях сълзите ти. Ето, ще те изцеля. На третия ден ще се изкачиш в ГОСПОДНИЯ дом.
6. Ще прибавя на живота ти петнадесет години и ще избавя теб и този град от ръката на асирийския цар, и ще защитя този град заради Себе Си и заради слугата Си Давид.
7. Тогава Исая каза: Вземете калъп сушени смокини. И взеха и го наложиха на възпалението, и царят оздравя.
8. А Езекия беше казал на Исая: Какво ще бъде знамението, че ГОСПОД ще ме изцели и че на третия ден ще се изкача в ГОСПОДНИЯ дом?
9. И Исая беше казал: Това ще ти бъде знамението от ГОСПОДА, че ГОСПОД ще извърши словото, което говори: Десет стъпала напред ли да отиде сянката на слънчевия часовник, или да се върне десет стъпала назад?
10. И Езекия отговори: Лесно нещо е да се наклони сянката десет стъпала; не, нека сянката се върне десет стъпала назад!
11. И пророк Исая извика към ГОСПОДА и Той върна сянката по стъпалата, по които се беше наклонила върху слънчевия часовник на Ахаз, десет стъпала назад.
12. В онова време вавилонският цар Веродах-Валадан, синът на Валадан, изпрати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия се бил разболял.