26. И жителите им бяха безсилни, уплашиха се, посрамиха се, бяха като трева на полето, като зеленина, като трева на къщния покрив, която изсъхва, преди да е пораснала.
27. Но аз зная жилището ти, излизането ти и влизането ти, и буйството ти против Мен.
28. Понеже буйството ти против Мен и надменността ти стигнаха до ушите Ми, затова ще сложа куката Си в ноздрите ти и юздата Си в устните ти и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
29. И това ще ти бъде знамението: Тази година ще ядете самораслото, втората година – това, което израсте от същото, а третата година посейте и пожънете, насадете лозя и яжте плода им.
30. И оцелялото от юдовия дом, което е останало, пак ще пуска корени надолу и ще дава плод нагоре.
31. Защото от Ерусалим ще излезе остатък и от хълма Сион – оцелялото. Ревността на ГОСПОДА ще извърши това.
32. Затова, така казва ГОСПОД за асирийския цар: Няма да влезе в този град, няма да изстреля там стрела, няма да дойде пред него с щит и няма да издигне против него могила!
33. По пътя, по който е дошъл, по него ще се върне и в този град няма да влезе, заявява ГОСПОД.
34. И Аз ще защитя този град, за да го избавя заради Себе Си и заради слугата Си Давид.
35. И в същата нощ Ангелът ГОСПОДЕН излезе и изби сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан. И когато станаха на сутринта, ето, всички те бяха мъртви трупове.