14. А Елисей се разболя от болестта, от която умря. И израилевият цар слезе при него и плака над него, и каза: Отче мой! Отче мой! Колесница израилева и конница негова!
15. А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той взе лък и стрели.
16. Тогава каза на израилевия цар: Сложи ръката си на лъка. И като сложи ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и каза:
17. Отвори източния прозорец. И той го отвори. И Елисей каза: Стреляй! И той стреля. И Елисей каза: Стрелата на ГОСПОДНОТО спасение и стрелата на спасението от арамейците! Така ще разбиеш арамейците в Афек, докато ги довършиш.
18. И каза: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава каза на израилевия цар: Удряй в земята! И той удари три пъти и спря.
19. Тогава Божият човек му се разгневи и каза: Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да разбиеш арамейците, докато ги довършиш; а сега само три пъти ще разбиеш арамейците.
20. И Елисей умря и го погребаха. А в началото на годината моавски чети опустошаваха земята.
21. И веднъж, като погребваха един човек, ето, видяха разбойническа чета и хвърлиха човека в гроба на Елисей. А щом човекът стигна и докосна костите на Елисей, оживя и се изправи на краката си.
22. И арамейският цар Азаил притесняваше Израил през всичките дни на Йоахаз.
23. Но ГОСПОД им оказа милост, пожали ги и се погрижи за тях заради завета Си с Авраам, Исаак и Яков. Не пожела да ги изтреби и досега не ги отхвърли още отпред Себе Си.
24. И арамейският цар Азаил умря. А вместо него се възцари синът му Венадад.