21. И когато станах на сутринта, за да накърмя сина си, ето, той беше мъртъв; но когато го разгледах на сутринта, ето, не беше моят син, когото бях родила.
22. А другата жена каза: Не! Моят син е живият, а твоят син е мъртвият! А онази каза: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият! Така говореха пред царя.
23. Тогава царят каза: Едната казва: Този, живият, е моят син, а твоят син е мъртвият. А другата казва: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият.
24. И царят каза: Донесете ми меч. И донесоха меча пред царя.
25. И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната и половината на другата.
26. Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина є, и каза: О, господарю мой, дайте є живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое – разделете го!
27. Тогава царят отговори и каза: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е майка му.
28. И целият Израил чу за съда, който царят беше отсъдил, и се убояха от царя, защото видяха, че Божията мъдрост беше в него, за да раздава правосъдие.