33. и когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха.
34. А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен.
35. И в онзи ден битката се засили; и царят се удържа прав в колесницата срещу арамейците, а вечерта умря и кръвта от раната течеше на дъното на колесницата.
36. И при залез слънце през стана се разнесе вик и се каза: Всеки в града си и всеки в земята си!
37. Така царят умря и го докараха в Самария и погребаха царя в Самария.
38. После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил.
39. А останалите дела на Ахав и всичко, което той извърши, и къщата от слонова кост, която построи, и всичките градове, които построи, не са ли записани в Книгата на летописите на израилевите царе?
40. И Ахав легна при бащите си, а вместо него се възцари синът му Охозия.
41. А Йосафат, синът на Аса, се възцари над Юда в четвъртата година на израилевия цар Ахав.
42. Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим. Името на майка му беше Азува, дъщеря на Силей.
43. Той ходи във всичките пътища на баща си Аса; не се отклони от тях, като вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА. Само високите места не се премахнаха; народът още жертваше и кадеше по високите места.
44. И Йосафат имаше мир с израилевия цар.