23. И сега, ето, ГОСПОД е сложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци и ГОСПОД е говорил зло за теб.
24. Тогава Седекия, синът на Ханаана, се приближи и удари Михей по бузата, и каза: Откъде мина ГОСПОДНИЯТ дух от мен, за да говори на теб?
25. А Михей каза: Ето, ще видиш това в онзи ден, когато ще бягаш от стая в стая, за да се криеш.
26. Тогава израилевият цар каза: Хвани Михей и го върни при градоначалника Амон и при царския син Йоас;
27. и кажи: Така казва царят: Хвърлете този в затвора и го хранете с хляб на скръб и вода на скръб, докато се върна в мир.
28. А Михей каза: Ако някога се върнеш в мир, ГОСПОД не е говорил чрез мен. И каза: Чуйте, всички народи!
29. И израилевият цар и юдовият цар Йосафат се изкачиха в Рамот-Галаад.
30. И израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се предреша и ще вляза в битката, а ти облечи одеждите си. Така израилевият цар се предреши и влезе в битката.
31. А арамейският цар беше заповядал на тридесет и двамата началници на колесниците си и беше казал: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилевия цар!
32. И когато началниците на колесниците видяха Йосафат, казаха: Сигурно това е израилевият цар! – и се отклониха към него, за да се бият. Но Йосафат извика,
33. и когато началниците на колесниците видяха, че не беше израилевият цар, го оставиха и не го преследваха.
34. А един човек запъна лъка си, без да цели, и улучи израилевия цар между ставите на бронята му. И той каза на водача на колесницата си: Обърни ръцете си и ме изведи от битката, защото съм ранен.
35. И в онзи ден битката се засили; и царят се удържа прав в колесницата срещу арамейците, а вечерта умря и кръвта от раната течеше на дъното на колесницата.
36. И при залез слънце през стана се разнесе вик и се каза: Всеки в града си и всеки в земята си!
37. Така царят умря и го докараха в Самария и погребаха царя в Самария.
38. После измиха колесницата при самарийския водоем и кучетата лижеха кръвта му, където се къпеха блудниците, според словото на ГОСПОДА, което Той беше говорил.