1. И когато наближи времето на Давид да умре, той поръча на сина си Соломон и каза:
2. Аз отивам по пътя на цялата земя; затова ти бъди силен и мъжествен!
3. И пази заповяданото от ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му, да пазиш наредбите Му, заповедите Му, правилата Му и свидетелствата Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да успяваш във всичко, което правиш, и накъдето се обръщаш;
4. за да утвърди ГОСПОД словото Си, което изговори за мен, като каза: Ако синовете ти внимават в пътя си, да ходят пред Мен във вярност, с цялото си сърце и с цялата си душа, казвам – няма да липсва от теб мъж на престола на Израил!
5. И ти също знаеш какво ми стори Йоав, синът на Саруя, и какво направи на двамата военачалници на Израил – на Авенир, сина на Нир, и на Амаса, сина на Етер, които уби и проля военна кръв в мирно време, и така докара военна кръв на пояса си, който беше около кръста му, и на сандалите си, които бяха на краката му.
6. Затова постъпи според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в Шеол.
7. А към синовете на галаадеца Верзелай покажи благост и нека бъдат между онези, които ядат на трапезата ти, защото така ме посрещнаха, когато бягах от брат ти Авесалом.
8. И ето, при теб е вениаминецът Семей, синът на Гира, от Ваурим. Той ме прокле с тежка клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Но после слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА и казах: Няма да те убия с меч!
9. И сега, не го оставяй ненаказан, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш. Сведи белите му коси с кръв в Шеол.
10. И Давид легна при бащите си и беше погребан в Давидовия град.
11. А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години – седем години царува в Хеврон и тридесет и три години царува в Ерусалим.
12. И Соломон седна на престола на баща си Давид и царството му се утвърди здраво.
13. А Адония, синът на Агита, дойде при Витсавее, майката на Соломон. И тя каза: С мир ли идваш? И той каза: С мир.
14. И той каза: Имам нещо да ти кажа. И тя каза: Говори.
15. Тогава той каза: Ти знаеш, че царството беше мое и че целият Израил беше обърнал лице към мен, за да царувам. Но царството се обърна и се даде на брат ми, защото му беше определено от ГОСПОДА.
16. Сега имам една единствена молба към теб; не ми отказвай. И тя му каза: Говори.
17. Тогава той каза: Моля те, говори на цар Соломон – защото той няма да ти откаже – да ми даде за жена сунамката Ависага!
18. И Витсавее каза: Добре. Ще говоря на царя за теб.
19. И Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. А царят стана да я посрещне и є се поклони; после седна на престола си и накара да се постави престол за царската майка и тя седна от дясната му страна.
20. Тогава тя каза: Имам една малка молба към теб; не ми отказвай. И царят є каза: Искай, майко моя, и няма да ти откажа.
21. И тя каза: Нека сунамката Ависага се даде на брат ти Адония за жена!
22. А цар Соломон отговори и каза на майка си: Защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството – защото той ми е по-голям брат – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, сина на Саруя!
23. И цар Соломон се закле в ГОСПОДА и каза: Така да ми направи Бог и така да прибави, ако Адония не е изговорил тази дума против живота си!
24. Затова сега – жив е ГОСПОД, който ме утвърди и ме постави на престола на баща ми Давид, и който ми направи дом, както беше обещал – още днес Адония ще бъде убит!
25. И цар Соломон изпрати чрез ръката на Ваная, сина на Йодая; и той го удари, и той умря.
26. А на свещеник Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивата си, защото заслужаваш смърт. Но няма да те убия в този ден, понеже си носил ковчега на Господа БОГА пред баща ми Давид и понеже си страдал във всичко, в което е страдал и баща ми.
27. Така Соломон отхвърли Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да изпълни ГОСПОДНОТО слово, което Той беше говорил в Сило за дома на Илий.
28. И вестта дойде до Йоав – защото Йоав беше последвал Адония, макар да не беше последвал Авесалом – и Йоав избяга в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на олтара.
29. И казаха на цар Соломон: Йоав е избягал в ГОСПОДНИЯ шатър, и ето, при олтара е. Тогава Соломон изпрати Ваная, сина на Йодая, и каза: Иди, съсечи го!
30. И Ваная дойде в ГОСПОДНИЯ шатър и му каза: Така казва царят: Излез! Но той каза: Не, тук ще умра! И Ваная отнесе отговора на царя и каза: Така каза Йоав и така ми отговори.
31. А царят му каза: Направи, както е казал, и го съсечи и го погреби, за да отмахнеш от мен и от бащиния ми дом кръвта, която Йоав е пролял без причина.
32. Така ГОСПОД ще възвърне кръвта му на главата му, понеже той съсече двама мъже по-праведни и по-добри от него и ги уби с меч, без баща ми Давид да знае – Авенир, сина на Нир, военачалника на Израил, и Амаса, сина на Етер, военачалника на Юда.
33. Така кръвта им ще се върне на главата на Йоав и на главата на потомството му до века; а на Давид и на потомството му, и на дома му, и на престола му ще има мир от ГОСПОДА до века.
34. Тогава Ваная, синът на Йодая, се изкачи и го съсече, и го уби; и той беше погребан в дома си в пустинята.
35. И царят постави Ваная, сина на Йодая, на неговото място над войската, а на мястото на Авиатар царят постави свещеник Садок.
36. После царят изпрати и повика Семей, и му каза: Построй си къща в Ерусалим и живей там, и не излизай никъде оттам.
37. Защото в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, знай със сигурност, че непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде на главата ти.
38. И Семей каза на царя: Добра е думата. Както каза господарят ми, царят, така ще направи слугата ти. И Семей живя в Ерусалим дълго време.
39. Но след три години двама от слугите на Семей избягаха при Анхус, сина на Мааха, царя на Гет. И съобщиха на Семей и казаха: Ето, слугите ти са в Гет.
40. Тогава Семей стана и оседла магарето си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. И Семей отиде и доведе слугите си от Гет.
41. И съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал.
42. Тогава царят прати и повика Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като казах: Знай със сигурност, че в деня, когато излезеш и отидеш някъде, непременно ще умреш? И ти ми каза: Добра е думата, която чух.
43. Защо тогава не опази ГОСПОДНАТА клетва и заповедта, която ти дадох?
44. И царят каза на Семей: Ти сам знаеш всичкото зло, което познава сърцето ти, което си сторил на баща ми Давид; затова ГОСПОД връща злото ти върху главата ти.
45. А цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол ще бъде утвърден пред ГОСПОДА до века.
46. Тогава царят заповяда на Ваная, сина на Йодая, и той излезе и го съсече, и той умря. И царството се утвърди в ръката на Соломон.