3. И Ахав повика Авдия, който беше управител над дома. А Авдия много се боеше от ГОСПОДА;
4. и когато Езавел избиваше ГОСПОДНИТЕ пророци, Авдия беше взел сто пророци и ги беше скрил, по петдесет в пещера, и ги хранеше с хляб и вода.
5. И Ахав каза на Авдия: Обиколи земята до всичките водни извори и до всичките потоци; може би ще намерим трева, за да запазим живи конете и мулетата и да не избиваме добитъка.
6. И те си разделиха земята, за да я обиколят: Ахав отиде сам по един път, а Авдия отиде сам по друг път.
7. И когато Авдия беше на пътя, ето, Илия го срещна. И той го позна и падна на лицето си, и каза: Ти ли си, господарю мой, Илия?
8. А той му каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
9. А той каза: Какво съм съгрешил, че предаваш слугата си в ръката на Ахав, за да ме убие?
10. Жив е ГОСПОД, твоят Бог – няма народ или царство, където господарят ми да не е пращал да те търсят! И когато кажеха: Няма го! – той караше царството или народа да се закълнат, че не са те намерили.
11. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия!
12. И ще стане така, че когато си отида от теб, ГОСПОДНИЯТ Дух ще те отнесе не знам къде; и когато отида и кажа на Ахав и той не те намери, ще ме убие! А слугата ти се бои от ГОСПОДА от младостта си.
13. Не е ли съобщено на господаря ми какво направих, когато Езавел убиваше ГОСПОДНИТЕ пророци – че скрих сто души от ГОСПОДНИТЕ пророци, по петдесет в пещера, и ги храних с хляб и вода?
14. А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. Той ще ме убие!
15. Тогава Илия каза: Жив е ГОСПОД на Войнствата, пред когото стоя – днес непременно ще му се покажа!
16. Тогава Авдия отиде да посрещне Ахав и му каза. И Ахав отиде да посрещне Илия.