30. И положи трупа в собствения си гроб. И го оплакаха: Горко, брате мой!
31. И след като го погреба, говори на синовете си и каза: Когато умра, погребете ме в гроба, където е погребан Божият човек; сложете костите ми при неговите кости!
32. Защото непременно ще стане това, което той извика чрез ГОСПОДНОТО слово срещу олтара във Ветил и срещу всичките капища по високите места, които са в самарийските градове.
33. След това събитие Еровоам не се върна от злия си път, а пак правеше свещеници за високите места от всякакви хора; посвещаваше всеки, който пожелаеше да бъде свещеник на високите места.
34. И това нещо стана грях за Еровоамовия дом и причина да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.