21. Но когато Адад чу в Египет, че Давид е легнал при бащите си и че военачалникът Йоав е мъртъв, Адад каза на фараона: Пусни ме да отида в земята си!
22. Тогава фараонът му каза: Но какво ти липсваше при мен, че сега искаш да отидеш в земята си? И той отговори: Нищо, но моля те, пусни ме!
23. Бог му издигна и друг противник – Резон, сина на Елиада, който беше избягал от господаря си Ададезер, царя на Сова.
24. И той си събра мъже и стана главатар на разбойническа чета, след като Давид изби тези от Сова; и те отидоха в Дамаск и се заселиха там и царуваха в Дамаск.
25. Той беше противник на Израил през всичките дни на Соломон, освен злото, което правеше Адад; той мразеше Израил и царуваше над Арам.
26. После Еровоам, синът на Нават, ефратец15 от Сарида, слуга на Соломон, чиято майка се казваше Серуа и беше вдовица, също вдигна ръка против царя.
27. А това беше причината да вдигне ръка против царя: Соломон построи Мило и затвори прохода на града на баща си Давид.
28. А мъжът Еровоам беше силен и смел човек; и Соломон, като видя, че младежът вършеше добра работа, го направи управител над всичките носачи на товари на йосифовия дом.
29. И в онова време, когато Еровоам излезе веднъж от Ерусалим, на пътя го намери пророк Ахия, силонецът. Той беше облечен с нова дреха и двамата бяха сами на полето.
30. И Ахия хвана новата дреха, която беше на него, и я разкъса на дванадесет части.
31. И каза на Еровоам: Вземи си десет части; защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ето, Аз ще откъсна царството от ръката на Соломон и ще ти дам десет племена,
32. но едното племе ще му остане заради слугата Ми Давид и заради Ерусалим, града, който избрах от всичките израилеви племена;
33. защото те Ме оставиха и се поклониха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамос, бога на Моав, и на Мелхом, бога на синовете на Амон, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат това, което е право пред Мен, и той не спази наредбите Ми и законите Ми, както баща му Давид.
34. Но няма да отнема цялото царство от ръката му, а ще го поставя за княз през всичките дни на живота му заради слугата Ми Давид, когото избрах, който спазваше заповедите Ми и наредбите Ми.
35. Ще взема обаче царството от ръката на сина му и ще го дам на теб, десет племена.
36. А на сина му ще дам едно племе, така че слугата Ми Давид да има винаги светилник пред Мен в Ерусалим – града, който Аз си избрах, за да поставя там Името Си.
37. А теб ще взема и ще царуваш над всичко, което душата ти желае, и ще бъдеш цар над Израил.