24. И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?
25. Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие, и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеник Авиатар. И ето, те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!
26. А мен, слугата ти, и свещеник Садок, и Ваная, сина на Йодая, и слугата ти Соломон не покани.
27. От господаря ми, царя, ли стана това нещо и ти не си казал на слугата си кой трябва да седне на престола на господаря ми, царя, след него?
28. Тогава цар Давид отговори и каза: Повикайте при мен Витсавее. И тя влезе пред царя и застана пред царя.
29. И царят се закле и каза: Жив е ГОСПОД, който избави душата ми от всяко бедствие –
30. непременно, както ти се заклех в ГОСПОДА, Израилевия Бог, като казах: Синът ти Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми вместо мен, така ще направя днес!
31. Тогава Витсавее се наведе с лице до земята и се поклони пред царя, и каза: Да е жив господарят ми, цар Давид, до века!
32. И цар Давид каза: Повикайте при мен свещеник Садок, пророк Натан и Ваная, сина на Йодая. И те дойдоха пред царя.
33. И царят им каза: Вземете със себе си слугите на господаря си и качете сина ми Соломон на моето муле, и го заведете долу в Гион.
34. И свещеник Садок и пророк Натан да го помажат там за цар над Израил. И надуйте тръбата и кажете: Да живее цар Соломон!