17. А тя му каза: Господарю мой, ти се закле на слугинята си в ГОСПОДА, своя Бог, и каза: Твоят син Соломон ще царува след мен и той ще седи на престола ми!
18. Но сега, ето, Адония се е възцарил; и сега, господарю мой, царю, ти не знаеш това.
19. И той е заклал говеда и угоени телета, и овце в изобилие и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав; а слугата ти Соломон не е поканил.
20. А ти, господарю мой, царю – към теб са насочени очите на целия Израил, за да им кажеш кой ще седи на престола на господаря ми, царя, след него.
21. Иначе ще стане така, че когато господарят ми, царят, легне при бащите си, аз и синът ми Соломон ще бъдем счетени за виновни.
22. И ето, докато тя още говореше с царя, влезе пророк Натан.
23. И съобщиха на царя и казаха: Ето пророк Натан. И той влезе пред царя и падна по лице на земята пред царя.
24. И Натан каза: Господарю мой, царю, казал ли си ти: Адония ще царува след мен и той ще седи на престола ми?
25. Защото той слезе днес и закла говеда, угоени телета и овце в изобилие, и покани всички царски синове и военачалниците, и свещеник Авиатар. И ето, те ядат и пият пред него и казват: Да живее цар Адония!
26. А мен, слугата ти, и свещеник Садок, и Ваная, сина на Йодая, и слугата ти Соломон не покани.
27. От господаря ми, царя, ли стана това нещо и ти не си казал на слугата си кой трябва да седне на престола на господаря ми, царя, след него?
28. Тогава цар Давид отговори и каза: Повикайте при мен Витсавее. И тя влезе пред царя и застана пред царя.