Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 22:1-8 Верен (VBG)

1. И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.

2. И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой.

3. Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител – Ти ме избавяш от насилие.

4. Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.

5. Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха.

6. Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха.

7. В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.

8. Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.

Прочетете пълната глава 2 Царе 22