1. И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.
2. И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой.
3. Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител – Ти ме избавяш от насилие.
4. Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.
5. Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха.
6. Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха.
7. В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.
8. Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.
9. Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.
10. Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.
11. Възседна на херувим и долетя, и се яви на крилете на вятъра.
12. Направи от мрака шатри около Себе Си, насъбраните води, гъсти небесни облаци.
13. От блясъка пред Него се разпалиха огнени въглени.
14. ГОСПОД прогърмя от небето и Всевишният издаде гласа Си.
15. Изпрати стрели и ги разпръсна, светкавица – и ги обърка.