1. И Давид говори на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.
2. И каза: ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой.
3. Бог е моя канара, на когото се уповавам, щит мой и рогът на спасението ми, висока моя кула и мое прибежище, мой спасител – Ти ме избавяш от насилие.
4. Ще призова ГОСПОДА, който е достоен за хвала, и ще бъда спасен от враговете си.
5. Защото вълните на смъртта ме обхванаха, пороите на злото ме ужасиха.
6. Връзките на Шеол ме обвиха, примките на смъртта ме стигнаха.
7. В притеснението си призовах ГОСПОДА и призовах своя Бог. От храма Си Той чу гласа ми и викът ми стигна до ушите Му.
8. Тогава земята се поклати и потресе, основите на небето се разлюляха и поклатиха, защото Той се разгневи.
9. Дим се издигаше от ноздрите Му и огън от устата Му пояждаше, въглени се разпалиха от Него.
10. Той сведе и небесата и слезе и мрак беше под краката Му.
11. Възседна на херувим и долетя, и се яви на крилете на вятъра.
12. Направи от мрака шатри около Себе Си, насъбраните води, гъсти небесни облаци.