Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 19:33-41 Верен (VBG)

33. И царят каза на Верзелай: Премини с мен и аз ще ти осигуря прехраната при мен в Ерусалим.

34. А Верзелай каза на царя: Колко ми остава още да живея, за да се изкача с царя в Ерусалим?

35. Днес аз съм на осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Или може ли слугата ти да усеща какво ям или какво пия? Или мога ли вече да чувам гласа на певците или на певиците? Защо тогава слугата ти да бъде допълнителна тежест на господаря ми, царя?

36. Слугата ти ще премине Йордан с царя само за малко. Защо трябва царят да ми дава такава отплата?

37. Моля те, нека слугата ти се върне, за да умра в града си, при гроба на баща си и майка си. Ето обаче, слугата ти Хамам, нека той премине с господаря ми, царя. Направи за него, каквото ти се вижда добре.

38. И царят отговори: Хамам ще премине с мен и аз ще направя за него, каквото ти се вижда добре. И каквото и да поискаш от мен, ще го направя за теб.

39. И целият народ премина Йордан и царят също премина. Тогава царят целуна Верзелай и го благослови и той се върна на мястото си.

40. А царят продължи до Галгал и Хамам продължи с него. И целият народ на Юда, а също половината от народа на Израил преведе царя.

41. И ето, всичките израилеви мъже дойдоха при царя и казаха на царя: Защо те откраднаха братята ни, юдовите мъже, и преведоха през Йордан царя и дома му, и всичките мъже на Давид с него?

Прочетете пълната глава 2 Царе 19