28. Защото целият ми бащин дом не беше нищо друго освен мъртъвци пред господаря ми, царя, и въпреки това ти постави слугата си сред онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз и защо да се оплаквам още на царя?
29. А царят му каза: Защо говориш още за работите си? Аз казах: Ти и Сива да си разделите земята.
30. А Мемфивостей каза на царя: И всичко нека вземе, след като господарят ми, царят, се върна с мир в дома си!
31. А галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати през Йордан.
32. А Верзелай беше много стар, на осемдесет години. Той беше осигурявал прехраната на царя, докато той стоеше в Маханаим, защото беше много богат човек.
33. И царят каза на Верзелай: Премини с мен и аз ще ти осигуря прехраната при мен в Ерусалим.
34. А Верзелай каза на царя: Колко ми остава още да живея, за да се изкача с царя в Ерусалим?
35. Днес аз съм на осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Или може ли слугата ти да усеща какво ям или какво пия? Или мога ли вече да чувам гласа на певците или на певиците? Защо тогава слугата ти да бъде допълнителна тежест на господаря ми, царя?
36. Слугата ти ще премине Йордан с царя само за малко. Защо трябва царят да ми дава такава отплата?
37. Моля те, нека слугата ти се върне, за да умра в града си, при гроба на баща си и майка си. Ето обаче, слугата ти Хамам, нека той премине с господаря ми, царя. Направи за него, каквото ти се вижда добре.