Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 19:27-34 Верен (VBG)

27. А той е наклеветил слугата ти пред господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божия Ангел, затова направи, каквото ти се вижда добро!

28. Защото целият ми бащин дом не беше нищо друго освен мъртъвци пред господаря ми, царя, и въпреки това ти постави слугата си сред онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз и защо да се оплаквам още на царя?

29. А царят му каза: Защо говориш още за работите си? Аз казах: Ти и Сива да си разделите земята.

30. А Мемфивостей каза на царя: И всичко нека вземе, след като господарят ми, царят, се върна с мир в дома си!

31. А галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати през Йордан.

32. А Верзелай беше много стар, на осемдесет години. Той беше осигурявал прехраната на царя, докато той стоеше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33. И царят каза на Верзелай: Премини с мен и аз ще ти осигуря прехраната при мен в Ерусалим.

34. А Верзелай каза на царя: Колко ми остава още да живея, за да се изкача с царя в Ерусалим?

Прочетете пълната глава 2 Царе 19