22. А Давид каза: Какво общо имам аз с вас, синове на Саруя, че днес искате да ми станете противници? Може ли да бъде убит днес човек в Израил? Не зная ли, че днес аз съм цар над Израил?
23. И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.
24. И Мемфивостей, синът на Саул, слезе да посрещне царя. А той нито беше измил краката си, нито беше сресал брадата си, нито беше изпрал дрехите си от деня, когато царят замина, до деня, когато се върна с мир.
25. И когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мен, Мемфивостей?
26. А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами! Защото слугата ти каза: Ще си оседлая магарето, за да яздя на него и да отида с царя – понеже слугата ти е куц.
27. А той е наклеветил слугата ти пред господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божия Ангел, затова направи, каквото ти се вижда добро!
28. Защото целият ми бащин дом не беше нищо друго освен мъртъвци пред господаря ми, царя, и въпреки това ти постави слугата си сред онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз и защо да се оплаквам още на царя?
29. А царят му каза: Защо говориш още за работите си? Аз казах: Ти и Сива да си разделите земята.
30. А Мемфивостей каза на царя: И всичко нека вземе, след като господарят ми, царят, се върна с мир в дома си!
31. А галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати през Йордан.
32. А Верзелай беше много стар, на осемдесет години. Той беше осигурявал прехраната на царя, докато той стоеше в Маханаим, защото беше много богат човек.
33. И царят каза на Верзелай: Премини с мен и аз ще ти осигуря прехраната при мен в Ерусалим.