1. След това Авесалом си приготви колесници и коне, и петдесет мъже, които тичаха пред него.
2. И Авесалом ставаше рано и заставаше отстрани на пътя за портата. И всеки, който имаше дело, за което идваше при царя за съд, Авесалом го извикваше и казваше: Ти от кой град си? А той казваше: Слугата ти е от едно от израилевите племена.
3. Тогава Авесалом му казваше: Ето, делото ти е добро и право, но от страна на царя нямаш никого, който да те изслуша.
4. И Авесалом казваше: О, да бях поставен аз за съдия на страната, да идва при мен всеки, който има дело или съд, и аз щях да му отдавам правото!
5. И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръката си и го хващаше, и го целуваше.
6. По този начин постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом крадеше сърцата на израилевите мъже.
7. А като минаха четири години, Авесалом каза на царя: Моля те, нека отида в Хеврон, за да изпълня обрека си, който направих на ГОСПОДА!
8. Защото слугата ти направи обрек, докато живееше в Гесур в Арам, и каза: Ако ГОСПОД наистина ме върне в Ерусалим, ще служа на ГОСПОДА!
9. И царят му каза: Иди с мир. И той стана и отиде в Хеврон.
10. А Авесалом изпрати съгледвачи по всичките израилеви племена да кажат: Щом чуете звука на тръбата, да кажете: Авесалом се възцари в Хеврон!
11. А с Авесалом отидоха двеста мъже от Ерусалим, които бяха поканени и отидоха в незлобие и не знаеха нищо.
12. После Авесалом изпрати да повикат гилонеца Ахитофел, съветника на Давид, от града му Гило, докато принасяше жертви. И заговорът стана силен и народът при Авесалом непрекъснато се умножаваше.
13. Тогава при Давид дойде пратеник и каза: Сърцата на израилевите мъже се обърнаха след Авесалом.
14. А Давид каза на всичките си слуги, които бяха при него в Ерусалим: Станете да бягаме, защото няма да се избавим от Авесалом. Побързайте да тръгнем, за да не ни настигне внезапно и да докара беда върху нас, и да порази града с острието на меча.
15. Тогава царските слуги казаха на царя: Както избере господарят ми, царят – ето слугите ти!
16. Тогава царят излезе и целият му дом след него. Но царят остави десет наложници да пазят къщата.
17. И царят излезе, и целият народ след него, и спряха при най-далечната къща.
18. И всичките му слуги преминаха покрай него, всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха дошли след него от Гет, преминаха пред царя.
19. Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с царя, защото си чужденец и изгнаник в това място.
20. Ти дойде вчера, и днес да те вдигна да се скиташ с нас ли? А аз ще отида, където отивам. Върни се и заведи обратно и братята си; милост и вярност да бъдат с теб!
21. Но Итай отговори на царя и каза: Жив е ГОСПОД и жив господарят ми, царят – където и да бъде господарят ми, царят, било за смърт, или за живот, там ще бъде и слугата ти!
22. Тогава Давид каза на Итай: Ела и премини. И гетецът Итай премина с всичките си мъже и всичките жени и деца, които бяха с него.
23. И цялата земя плачеше със силен глас, докато преминаваше целият народ. И царят също премина потока Кедрон и целият народ премина към пътя за пустинята.
24. И ето, дойде и Садок, и с него всичките левити, и носеха ковчега на Божия завет. И те сложиха Божия ковчег, и Авиатар принасяше жертва, докато целият народ от града премина напълно.
25. И царят каза на Садок: Върни Божия ковчег в града. Ако намеря благоволение пред ГОСПОДА, Той ще ме върне обратно и ще ми даде да видя и него, и обиталището Му.
26. Но ако Той каже така: Нямам благоволение в теб! – ето ме, нека направи с мен, каквото Му се вижда добро!
27. Царят каза още на свещеника Садок: Ти не си ли гледач? Върни се в града с мир, и двамата ви сина с вас, синът ти Ахимаас и синът на Авиатар, Йонатан.
28. Ето, аз ще чакам в подходите на пустинята, докато дойде дума от вас да ми съобщи.
29. И Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим и останаха там.
30. А Давид се изкачваше по възвишението на маслините и плачеше, докато се изкачваше, и главата му беше покрита, и вървеше бос. И всичките хора, които бяха с него, бяха покрили всеки главата си и се изкачваха, и плачеха, докато се изкачваха.
31. И съобщиха на Давид и казаха: Ахитофел е между заговорниците с Авесалом. И Давид каза: ГОСПОДИ, моля Те, осуети съвета на Ахитофел!
32. И когато Давид се изкачи на върха, където се покланяха на Бога, ето, архиецът Хусай излезе да го посрещне с раздрана дреха и пръст на главата си.
33. И Давид му каза: Ако продължиш с мен, ще ми бъдеш в тежест,
34. но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: Ще ти бъда слуга, царю; както преди бях слуга на баща ти, така сега ще бъда твой слуга! – тогава можеш да ми осуетиш съвета на Ахитофел.
35. И не са ли там с теб свещениците Садок и Авиатар? Всичко, което чуеш от царския дом, да го съобщиш на свещениците Садок и Авиатар.
36. Ето двамата им сина са там с тях, Ахимаас, синът на Садок и Йонатан, синът на Авиатар. Чрез тях ми изпращайте вест за всичко, което чуете.
37. Тогава Хусай, приятелят на Давид, отиде в града. А Авесалом влезе в Ерусалим.