1. И когато Йоав, синът на Саруя, разбра, че сърцето на царя се стремеше към Авесалом,
2. Йоав прати в Текое и доведе от там една умна жена и є каза: Моля те, престори се на оплаквачка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, а бъди като жена, която от дълго време жалее за мъртвец.
3. И иди при царя и му говори според тези думи; и Йоав вложи думите в устата є.
4. И текойката говори на царя и падна по лице на земята, и се поклони, и каза: Помогни, царю!
5. И царят є каза: Какво ти е? А тя каза: Ах, аз съм вдовица, мъжът ми умря.
6. И слугинята ти имаше двама сина, но те двамата се сбиха на полето и нямаше кой да ги раздели, и единият удари другия и го уби.
7. А ето, целият род стана против слугинята ти и казва: Предай онзи, който уби брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби, и да изтребим и наследника. Така искат да угасят въглена, който ми е останал, и да не оставят на мъжа ми нито име, нито остатък по лицето на земята.
8. Тогава царят каза на жената: Иди си у дома и аз ще се разпоредя за теб.
9. А текойката каза на царя: На мен, господарю мой, царю, и на бащиния ми дом да е вината, а царят и престолът му да са невинни!
10. Тогава царят каза: Който говори против теб, доведи го при мен и няма да те докосне повече.
11. Тогава тя каза: Моля те, нека царят помни ГОСПОДА, своя Бог, за да не продължи отмъстителят за кръвта да изтребва, за да не погубят сина ми! А той каза: Жив е ГОСПОД – нито един косъм на сина ти няма да падне на земята!
12. Тогава жената каза: Моля те, нека слугинята ти говори една дума на господаря си, царя. И той каза: Говори.
13. Тогава жената каза: А защо си замислил такова нещо против Божия народ? Защото, като казва това, царят е като виновен, понеже царят не връща обратно своя изгнаник.
14. Защото ние със сигурност ще умрем и сме като вода, разлята по земята, която не може да се събере отново. И Бог не отнема живот, а измисля средства, така че изгнаникът да не остане отхвърлен от Него.