Старият Завет

Новият Завет

2 Царе 1:8-16 Верен (VBG)

8. И той ми каза: Кой си ти? А аз му отговорих: Амаличанин съм.

9. Тогава ми каза: Моля те, ела до мен и ме убий, понеже ме обзе силна болка, а целият ми живот е още в мен!

10. И аз застанах до него и го убих, понеже бях сигурен, че не може да живее, след като беше паднал. И взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук, при господаря си.

11. Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра, а също и всичките мъже, които бяха с него.

12. И скърбиха и плакаха, и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, и за ГОСПОДНИЯ народ, и за израилевия дом, понеже бяха паднали от меча.

13. И Давид каза на младежа, който му съобщи: Откъде си ти? И той отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

14. Тогава Давид му каза: Как не се убоя да простреш ръката си и да погубиш ГОСПОДНИЯ помазаник?

15. И Давид повика едно от момчетата и каза: Приближи се и го нападни! И той го удари, така че умря.

16. И Давид му каза: Кръвта ти е на главата ти, защото устата ти свидетелства против теб, като каза: Аз убих ГОСПОДНИЯ помазаник.

Прочетете пълната глава 2 Царе 1