6. и Ваалат и всичките градове за житниците, които Соломон имаше, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и всяко желание на Соломон, което пожела да построи в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.
7. А целият народ, който беше останал от хетейците и аморейците, и ферезейците, и евейците, и евусейците, които не бяха от Израил,
8. от техните синове, които бяха останали след тях в земята, които израилевите синове не бяха изтребили, от тях Соломон направи принудителни работници, както е и до днес.
9. Но от израилевите синове Соломон не направи слуги за работата си. Те бяха военните мъже, и негови главни военачалници, и началници на колесниците му и на конниците му.
10. А главните надзиратели, които имаше цар Соломон, бяха двеста и петдесет души, които управляваха народа.
11. И Соломон изведе дъщерята на фараона от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото каза: Да не живее жена ми в къщата на израилевия цар Давид, понеже местата, в които е влизал ГОСПОДНИЯТ ковчег, са свети.
12. Тогава Соломон принасяше всеизгаряния на ГОСПОДА на ГОСПОДНИЯ олтар, който беше построил пред предверната зала,
13. според определеното за всеки ден, като жертваше според заповедта на Мойсей в съботите, на новолунията и на празниците три пъти в годината – на празника на безквасните хлябове, на празника на седмиците и на празника на колибите.
14. И според правилото на баща си Давид той постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на длъжностите им, да славят ГОСПОДА и да служат пред свещениците, според определеното за всеки ден; и вратарите според отредите им на всяка порта; защото такава беше заповедта на Божия човек Давид.
15. И в нищо не се отклониха от заповедта на царя за свещениците и левитите, и за всяко нещо, и за съкровищата.
16. Така се утвърди цялата работа на Соломон, от деня, когато се положи основата на ГОСПОДНИЯ дом, и до завършването му. ГОСПОДНИЯТ дом беше готов.
17. Тогава Соломон отиде в Есион-Гавер и в Елот, на брега на морето в земята Едом.