глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36

Старият Завет

Новият Завет

2 Летописи 31 Верен (VBG)

1. И когато свършиха всичко това, всички израилтяни, които се намираха там, излязоха по юдовите градове и изпотрошиха кумирите, насякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамин, а също и в Ефрем и Манасия, докато свършиха. Тогава всичките израилеви синове се върнаха в градовете си, всеки в своето притежание.

2. И Езекия определи отредите на свещениците и на левитите според отредите им, всекиго според службата му, както свещениците, така и левитите, за всеизгарянията и примирителните жертви, за да служат и да славословят и да хвалят в портите на ГОСПОДНИЯ стан.

3. Определи и царския дял от имота си за всеизгарянията, за утринните и вечерните всеизгаряния и за всеизгарянията в съботите и на новолунията и на празниците, според предписаното в ГОСПОДНИЯ закон.

4. И той заповяда на народа, който живееше в Ерусалим, да дава дела на свещениците и на левитите, за да се укрепват в ГОСПОДНИЯ закон.

5. И като се издаде тази заповед, израилевите синове донесоха много от първите плодове на житото, виното и маслиненото масло, и меда, и на цялата реколта на полето. Донесоха в изобилие и десятъка от всяко нещо.

6. И израилевите и юдовите синове, които живееха в юдовите градове, също донесоха десятъка от едрия и дребния добитък и десятъка от светите неща, които бяха посветени на ГОСПОДА, техния Бог, и ги сложиха на купове.

7. В третия месец започнаха да трупат куповете и в седмия месец свършиха.

8. И Езекия и началниците дойдоха и видяха куповете, и благословиха ГОСПОДА и Неговия народ Израил.

9. И Езекия попита свещениците и левитите за куповете.

10. И главният свещеник Азария, от дома на Садок, в отговор му каза: Откакто започнаха да донасят възвишаемите приноси в ГОСПОДНИЯ дом, ние сме яли до насита и сме оставили много, защото ГОСПОД е благословил народа Си. И останалото е това изобилие.

11. Тогава Езекия заповяда да приготвят складови помещения в ГОСПОДНИЯ дом; и ги приготвиха.

12. И съвестно внесоха в тях възвишаемите приноси и десятъка, и посветените неща. Управител над тях беше левитът Хонения, а след него брат му Семей.

13. А Ехиил и Азазия, и Нахат, и Асаил, и Еримот, и Йозавад, и Елиил, и Исмахия, и Маат, и Ваная бяха надзиратели под ръката на Хонения и брат му Семей по заповед на цар Езекия и на управителя на Божия дом Азария.

14. А левитът Коре, синът на Емна, вратарят при източната порта, беше над доброволните приноси за Бога, за да раздава възвишаемите приноси на ГОСПОДА и пресветите неща.

15. А под ръката му бяха Еден и Миниамин, и Иисус, и Семая, и Амария, и Сехания в градовете на свещениците, за да раздават съвестно на братята си според отредите им, както на големия, така и на малкия,

16. независимо от записването им в родословието; на онези от тях, които бяха от мъжки пол, от три години и нагоре, на всекиго, който идваше в ГОСПОДНИЯ дом според определеното за всеки ден за служенето им според отредите им;

17. както на записаните в родословието свещеници според бащините им домове, така и на левитите, от двадесет години и нагоре, за служенето им според отредите им,

18. и на записаните в родословието според всичките им домове, жените им и синовете им, и дъщерите им, цялото събрание. Защото вярно се осветиха, за да бъдат свети.

19. А за синовете на Аарон, свещениците, които живееха в полетата на землищата на градовете си, във всеки град имаше мъже, определени по име, да раздават дялове на всичките мъже между свещениците, и на всичките записани в родословието между левитите.

20. Така направи Езекия и в целия Юда. Той върши това, което беше добро и право, и вярно пред ГОСПОДА, своя Бог.

21. Във всяко дело, което започна в службата на Божия дом, и в закона, и в заповедта, като търсеше своя Бог, той действаше с цяло сърце и успяваше.