13. Но мъжете от войската, която Амасия върна обратно, за да не отидат с него на бой, нападнаха юдовите градове, от Самария до Веторон, избиха три хиляди души от тях и взеха голяма плячка.
14. А Амасия, като се върна от победата над едомците, донесе боговете на синовете на Сиир и си ги постави за богове, и се покланяше пред тях, и им кадеше.
15. Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Амасия и Той изпрати при него един пророк, който му каза: Защо потърси боговете на този народ, които не можаха да избавят и народа си от ръката ти?
16. А като му говореше, царят му каза: За съветник на царя ли си поставен? Престани! Защо да бъдеш убит? И пророкът престана и каза: Зная, че Бог е решил да те погуби, понеже ти си направил това и не си послушал моя съвет.
17. И юдовият цар Амасия се посъветва и изпрати до израилевия цар Йоас, сина на Йоахаз, син на Ииуй, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице!
18. Тогава израилевият цар Йоас изпрати до юдовия цар Амасия да кажат: Ливанският трън изпратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена! Но един див звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.
19. Ти казваш: Ето, ти разби Едом! – и сърцето ти се възгордя да се хвалиш. Стой сега у дома си, защо да предизвикваш бедата и да паднеш, и ти и Юда с теб?
20. Но Амасия не послуша, защото това беше от Бога, за да ги предаде в ръката на врага, понеже бяха потърсили боговете на Едом.
21. Тогава израилевият цар Йоас се изкачи и се погледнаха един друг в лице, той и юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.
22. И Юда беше разбит пред Израил и побягнаха, всеки в шатрата си.