6. Но това нещо се видя лошо на Самуил, че казаха: Дай ни цар, за да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА.
7. А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не теб отхвърлиха, а Мен отхвърлиха, да не царувам над тях.
8. Според всичките дела, които извършиха от деня, когато ги изведох от Египет, чак до този ден, като Ме оставиха и служиха на други богове, така правят и на теб.
9. Затова сега послушай гласа им. Но строго ги предупреди и им покажи какво ще бъде правото на царя, който ще царува над тях.
10. Тогава Самуил изговори всичките думи на ГОСПОДА на народа, който беше поискал от него цар.
11. И каза: Такова ще бъде правото на царя, който ще царува над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си и между конниците си и те ще тичат пред колесниците му.
12. И ще си определя хилядници и петдесетници, и такива, които да орат земята му, и да жънат жетвата му, и да изработват военните му оръжия и принадлежностите на колесниците му.
13. Ще взема и дъщерите ви за масловарки и готвачки, и пекарки.
14. И от нивите ви, лозята ви и маслинените ви градини ще взема най-добрите и ще ги дава на слугите си.
15. И от посевите ви и от лозята ви ще взема десятък и ще го дава на скопците си и на слугите си.
16. И слугите ви и слугините ви, и най-добрите ви младежи, и магаретата ви ще взема и ще ги употребява за работата си.
17. От стадата ви ще взема десятък и вие ще му бъдете слуги.