6. И защо закоравявате сърцата си, както египтяните и фараонът закоравиха сърцата си? След като Той извърши могъщи дела сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде, и той си отиде?
7. Затова сега направете една нова кола и вземете две дойни крави, на които никога не е слаган ярем, и впрегнете кравите в колата; а телетата им вземете зад тях и ги закарайте у дома.
8. И вземете ГОСПОДНИЯ ковчег и го сложете на колата; и поставете златните неща, които Му връщате като принос за вина, в сандъче до страната му. И го изпратете да си отиде.
9. И гледайте: ако тръгне нагоре по пътя към своята граница към Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; а ако не, тогава ще знаем, че не Неговата ръка ни е поразила, а това е станало случайно.
10. И мъжете направиха така и взеха две дойни крави, и ги впрегнаха в колата, и затвориха телетата им у дома.
11. И сложиха ГОСПОДНИЯ ковчег на колата и сандъчето със златните мишки и образите на хемороидите си.
12. И кравите поеха направо по пътя за Ветсемес; все по пътя вървяха и ревяха, като вървяха, и не се обръщаха нито надясно, нито наляво. А филистимските първенци отидоха след тях до границата на Ветсемес.
13. А ветсемесците жънеха пшеничената си жетва в долината; и вдигнаха очите си и видяха ковчега, и като го видяха, се зарадваха.
14. И колата дойде в нивата на ветсемесеца Иисус и застана там, където имаше един голям камък. И те нацепиха дървата на колата и принесоха кравите във всеизгаряне на ГОСПОДА.