1. И момчето Самуил служеше на ГОСПОДА пред Илий. А ГОСПОДНОТО слово беше рядко в онези дни; видението не беше често.
2. И по онова време, когато Илий лежеше на мястото си – а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда –
3. и Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег,
4. ГОСПОД повика Самуил. И той каза: Ето ме.
5. И той изтича при Илий и каза: Ето ме, защото ме повика. А той каза: Не съм те викал; легни си пак. И той отиде и си легна.
6. А ГОСПОД извика втори път: Самуиле! И Самуил стана и отиде при Илий, и каза: Ето ме, защото ме повика. А той отговори: Не съм те викал, сине мой; легни си пак.