25. Моля те, нека господарят ми не обръща внимание на този негодник Навал! Защото, каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му, и безумие има в него. А аз, слугинята ти, не видях момчетата на господаря ми, които си изпратил.
26. Затова сега, господарю мой, жив е ГОСПОД и жива душата ти – ГОСПОД те е възпрял да пролееш кръв и да си помогнеш с ръката си! И сега, нека враговете ти и онези, които искат злото на господаря ми, бъдат като Навал!
27. И сега, нека този дар, който слугинята ти донесе на господаря си, се даде на момчетата, които следват господаря ми.
28. Прости, моля те, прегрешението на слугинята си; защото ГОСПОД непременно ще направи за господаря ми траен дом, понеже господарят ми воюва в ГОСПОДНИТЕ битки, и зло няма да се намери в теб през всичките ти дни!
29. И да се надигне някой да те преследва и да търси живота ти, животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при ГОСПОДА, твоя Бог, а живота на враговете ти Той ще изхвърли като отсред прашка.
30. И когато ГОСПОД постъпи към господаря ми според цялото добро, което е говорил за теб, и те постави за княз над Израил,
31. тогава това няма да стане спънка или препъване на сърцето на господаря ми, че си пролял кръв без причина и че господарят ми си е помогнал сам. А когато ГОСПОД направи добро на господаря ми, тогава си спомни слугинята си!
32. А Давид каза на Авигея: Благословен ГОСПОД, Израилевият Бог, който те изпрати днес да ме посрещнеш!
33. И благословен съветът ти и благословена си ти, че ме възпря днес да пролея кръв и да си помогна с ръката си!
34. Но жив е ГОСПОД, Израилевият Бог, който ме възпря да ти сторя зло – ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, със сигурност на Навал нямаше да остане нито едно мъжко до зазоряване.
35. И Давид прие от ръката є това, което му беше донесла, и є каза: Иди си у дома с мир. Ето, аз послушах гласа ти и изпълних молбата ти.
36. И когато Авигея дойде при Навал, ето, той имаше пир в дома си, като царски пир. И сърцето на Навал беше развеселено в него и той беше крайно пиян. И тя не му разказа нищо, нито малко, нито много, докато съмна.
37. Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа тези неща и сърцето му примря в него, и той стана като камък.
38. А около десет дни по-късно ГОСПОД порази Навал и той умря.