13. И обичаят на свещениците спрямо народа беше такъв: когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръката си, докато се вареше месото,
14. и я забиваше в тенджерата или в котела, или в казана, или в гърнето; и каквото вдигнеше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така правеха в Сило с всичките израилтяни, които идваха там.
15. Дори и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който жертваше: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от теб варено месо, а сурово.
16. И ако човекът му кажеше: Нека изгорят първо тлъстината, а после си вземи колкото иска душата ти! – тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, а ако не, ще го взема насила!
17. И грехът на тези младежи беше много голям пред ГОСПОДА, защото мъжете презираха ГОСПОДНИЯ принос.
18. А Самуил служеше пред ГОСПОДА – дете, препасано с ленен ефод.
19. И майка му му правеше една малка дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
20. И Илий благослови Елкана и жена му, и каза: ГОСПОД да ти даде потомство от тази жена вместо заетото6, което беше посветено на ГОСПОДА. И те си отидоха у дома.
21. И ГОСПОД посети Анна; и тя забременя и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред ГОСПОДА.
22. А Илий беше много стар; и чу всичко, което синовете му правеха на целия Израил, и как лежаха с жените, които се събираха при входа на шатъра за срещане.
23. И той им каза: Защо правите такива работи – защото чувам за злите ви дела от целия народ!
24. Недейте, синове мои! Защото не е добър слухът, който чувам – вие правите ГОСПОДНИЯ народ престъпници.
25. Ако човек съгреши против човек, Бог ще го съди; но ако човек съгреши против ГОСПОДА, кой ще се застъпи за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото ГОСПОД искаше да ги убие.