1. Тогава Анна се помоли и каза: Ликува сърцето ми в ГОСПОДА; издигна се рогът ми в ГОСПОДА; устата ми е широко отворена против враговете ми, защото се радвам в Твоето спасение.
2. Никой не е свят като ГОСПОДА, защото няма друг освен Теб и няма канара като нашия Бог.
3. Не трупайте горди думи; да не излиза високомерие от устата ви, защото ГОСПОД е Бог на знание и от Него се претеглят делата.
4. Лъковете на силните се строшават, а немощните се препасват със сила.
5. Ситите се цаниха за хляб, а гладните престанаха да гладуват. Дори и безплодната роди седем, а многодетната изнемощя.
6. ГОСПОД умъртвява и съживява; свежда в Шеол и извежда.
7. ГОСПОД осиромашава и обогатява, смирява и възвишава.
8. Въздига бедния от праха и издига сиромаха от бунището, за да ги сложи да седят с благородните; славен престол им дава в наследство. Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА и Той е поставил на тях света.
9. Ще пази краката на светиите Си, а безбожните ще погинат4 в тъмнината – защото не чрез сила ще победи човек.
10. Противниците на ГОСПОДА ще се сломят; Той ще прогърми от небето върху тях. ГОСПОД ще съди краищата на земята, ще даде сила на царя Си и ще възвиси рога на помазаника Си.
11. Тогава Елкана отиде у дома си в Рама. А детето служеше на ГОСПОДА пред свещеника Илий.
12. А синовете на Илий бяха лоши хора и не познаваха ГОСПОДА.
13. И обичаят на свещениците спрямо народа беше такъв: когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръката си, докато се вареше месото,
14. и я забиваше в тенджерата или в котела, или в казана, или в гърнето; и каквото вдигнеше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така правеха в Сило с всичките израилтяни, които идваха там.